От дете Георги Пеев обича активното движение и спорта, никога не е водил заседнал начин на живот, заради силната си имунна система боледува изключително рядко. Не е „карал“ дори грип. И така до 2011 година, когато се разболява от вирусна инфекция – нищо на пръв поглед притеснително, което да подсказва какво ще се случи.

Неразположението отминава и Георги бързо се връща към ежедневието си. Три месеца по-късно бъбреците на младия мъж отказват. Оказва се, че именно „несериозната“ вирусна инфекция е отключила тежко бъбречно заболяване. Започва диализно лечение. Като единственото спасение лекарите посочват бъбречна трансплантация.

Без да губи време, майката на Георги си прави изследвания за съвместимост. Резултатите са обнадеждаващи – тя е подходящ донор. На 8 октомври 2012 Георги постъпва в „Александровска“ болница, където ден по-късно трябва да бъде трансплантиран. Операцията обаче се отлага, защото медиците идентифицират и сериозен сърдечен проблем. Георги е диагностициран с вирусна дилатативна кардиомиопатия. Лошата новина не закъснява – необходима е сърдечна трансплантация.

„И тогава се сблъсках с най-големия проблем – липсата на донори. Донорството трябва да бъде национална кауза, за да може повече страдащи да бъдат спасени. Българите трябва да разберат, че пациентите, които чакат нов орган, нямат друг шанс. Това може да се случи на всеки – на Вас, на най-обичани от Вас хора“.

Все пак съдбата е благосклонна към Георги. Само десет месеца по-късно, на 23 август 2013 г., навръх рождения ден на сина му, Университетска болница „Св. Екатерина” информира Георги, че има съвместим с него донор и операцията трябва да започне.

„Живеех с надеждата, че ще се обадят. Вярвах, че всичко ще бъде наред. Толкова много обичам живота, че бях сигурен, че ще се справя“.

„Получих своя втори шанс благодарение на едно семейство, което в най-голямата си мъка, е отворило сърцата си, за да спаси българи, които не познава. Това е жест без аналог.“

През 2015 г. екип трансплантолози от „Александровска“ успешно извършват бъбречната трансплантация на Георги. Донор е неговата майка.

„След двете трансплантации се чувствам пълноценен – не само за себе си и за семейството ми, но и за обществото. В края на краищата това е смисълът на трансплантацията – болните хора да се върнат към нормалния си живот, да бъдат с близките си, да бъдат обичани и да обичат, да дадат своя принос за обществото“.

На енергията на Георги може да завиди и най-здравият човек. Участва в европейски спортни първенства за трансплантирани, откъдето задължително се връща с медали. За да популяризира донорството Георги покорява и връх Мусала. Едно от най-важните неща за него обаче са разгорите му със студенти по темата за трансплантацията и донорството.