Видове трансплантация
Органна трансплантация се извършва при невъзможни за лечение от медицинска гледна точка болести. Органна трансплантация може да бъде извършена на сърце, черен дроб, бял дроб, бъбрек, панкреас и тънко черво. При интервенцията увредените органи на реципиента се заменят със здрави органи, експлантирани от жив или трупен донор.
Органната трансплантация има характер на животоспасяващо лечение в случаи на сърдечно, белодробно и чернодробно заместване, или промяна на качеството на живот и лечение при бъбречно заместване.
Тъканната трансплантация представлява присаждане на тъкани – кожа, кости, хрущяли, сухожилия, кръвоносни съдове, очни роговици и други. Трансплантация на тъкани се извършва за възстановяване на пациента при травми, сериозни наранявания, изгаряния, при пластична хирургия и др.
Клетъчната трансплантация представлява присаждане на клетки. В момента утвърдена медицинска процедура е само присаждане на хемопоетични стволови клетки. Те се използват при лечение на сериозни онкохематологични заболявания и при някои видове солидни тумори.
Ин витро оплождането на донорска яйцеклетка също представлява клетъчна трансплантация.
Донор на тъкани и клетки може да бъде както жив, така и починал човек.
Видове органна трансплантация
Тънко черво
- Тънкото черво е част от храносмилателния канал на човека. В тънкото черво се извършва основно храносмилане на непреработените в стомаха вещества.
- Трансплантацията на тънко черво е много по-рядка в сравнение с другите видове органна трансплантация.
- Най-честата причина за този вид трансплантация е Синдромът на късото тънко черво (СКТЧ). СКТЧ представлява съвкупност от симптоми, предизвикани от вродено или придобито скъсяване на тънкото черво, като при възрастните причината е операция, при която се отстранява част от тънкото черво. Тази интервенция може да се наложи поради заболявания на самото тънко черво – болест на Крон, тумори, засягане на кръвоносните съдове на червата с развитие на некроза, чревна непроходимост, травми на червата и други състояния. В детска възраст най-често се проявява в първите дни след раждането и вродено заболяване.
Панкреас
- Панкреасът (задстомашна жлеза) е голяма храносмилателна жлеза. Тя произвежда две групи хормони – такива с външна и такива с вътрешна секреция. Главните хормони от външната секреция се отделят в дванадесетопръстника и спомагат за храносмилането, а двата главни хормона от вътрешната секреция са инсулин и глюкагон. Тяхната роля е да регулират нивото на кръвната захар. Ако панкреасът не произвежда достатъчно инсулин, нивата на кръвната захар могат да се повишат и това да доведе до диабет тип 1.
- Лечението на диабет тип 1 е и основната причина за трансплантация на панкреас. По този начин значително се намаляват диабетните усложнения. Трансплантация на панкреас често се реализира в комбинация с бъбречна трансплантация. Причината е, че оценката на функцията на трансплантираната жлеза трудно може да се извърши самостоятелно.
Други причини за трансплантация на панкреас са чести инсулинови реакции, постоянно лошо контролиране на кръвната захар и тежки бъбречни увреждания.
В някои случаи трансплантация на панкреас може също да се извърши за лечение на диабет тип 2, свързан с ниска инсулинова резистентност и ниска инсулинова продукция.
- Съществува медикаментозно лечение, което е и причината за рядкото извършване на панкреатична трансплантация.
Бял дроб
- Бeлият дроб е голям чифтен (двоен) орган от дихателната система. Състои се от „два бели дроба“, чиято функция в дихателната система е да извличат кислород от атмосферата и да го прехвърлят в кръвообращението, след което да отделят въглеродния диоксид от кръвообращението в атмосферата. Процесът, при който става този обмен, наричаме „дишане“.
- Трансплантация на бял дроб се налага при заболявания като емфизем, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), идиопатична белодробна фиброза, кистозна фиброза, пулмонална хипертония и други болести на дихателната система.
Сърце
- Сърцето е мускулен орган, разположен в средата на гръдния кош. То играе ролята на помпа в сърдечно-съдовата система. Една от най-важните му задачи е да изпомпва кръвта в тялото, за да снабдява клетките на органите и тъканите. Този процес наричаме кръвообращение.
- Трансплантация на сърце се налага при заболявания като застойна сърдечна недостатъчност, кардиомиопатия, първична белодробна хипертония, дилатативна кардиомиопатия, други форми на белодробно сърце.
- В съвременната медицина до намирането на орган за трансплантация се използват различни механични устройства, но те са временно решение.
Черен дроб
- Черният дроб е най-големият вътрешен орган и вторият по големина орган (след кожата) в човешкото тяло. Черният дроб е единственият орган, който ежедневно пречиства организма, като преработва и изхвърля натрупаните в него токсини. Той е регенеративен орган, което означава, че след травма или операция за премахване на тъкан, черният дроб може да се възстанови до определена степен.
- Въпреки свойството си да се регенерира, черният дроб може да бъде сериозно увреден в следствие на редица заболявания, каквито са различните видове хепатит, цироза, остра чернодробна недостатъчност и др. При тези заболявания трансплантацията на черен дроб често е единствено решение за пациентите.
Бъбрек
-
Бъбрекът е орган в човешкото тяло, предназначен да филтрира кръвта и да отделя токсичните вещества под формата на урина. Бъбреците са чифтен орган, разположени са от двете страни на гръбначния стълб. От тяхното функциониране зависи работата на голяма част от останалите органи. Бъбреците участват в производството на някои хормони, както и в преработването на витамините. Те регулират съдържанието на минерални соли в организма.
-
До увреждане на бъбреците може да се стигне най-често в следствие на захарен диабет, артериалната хипертония и др.
-
Бъбречната трансплантация често е единственият изход за пациенти в последен стадий на бъбречна недостатъчност. Като временен заместител на бъбреците често се използват апарати, които пречистват кръвта – т.н. хемодиализа.