Донор на органи може да бъде всяко лице в състояние на медицински установена мозъчна смърт, при което няма абсолютни медицински контраиндикации (тежки инфекциозни и онкологични заболявания).

Мозъчната смърт е необратимо състояние – веднъж настъпила, това означава, че човек не може да бъде върнат към живота.

Органното донорство е разрешено и приживе: може да бъде дарена единствено част от черен дроб, костен мозък или един бъбрек, като същите могат да бъдат трансплантирани, в зависимост от тъканната съвместимост, на съпруг(а), дете (дори ако е осиновено, но за целта осиновяването трябва да е факт от поне 3 години); роднина (майка/баща; брат/сестра; дядо/баба; прадядо/прабаба; племенник/племенница; първи братовчеди), както и на човека, с когото донорът е във фактическо съжителство от минимум 2 години, макар и без сключен брак.

От 2020 г. в България е разрешено кръстосаното донорство. Кръстосаното донорство позволява роднина на един пациент да дари орган на втори пациент, с когото е биологически съвместим, а роднина на втория пациент от своя страна да дари орган на първия.

Необходимо е да са изпълнени едновременно следните условия:

• Едно лице – първи донор, желае да стане жив донор на орган на конкретен пациент – негов роднина, но са биологически несъвместими;
• Едно лице – втори донор, желае да стане жив донор на орган на конкретен пациент – негов роднина, но са биологически несъвместими;
• Първият донор е биологически съвместим с втория реципиент, а вторият донор е биологически съвместим с първия реципиент.
  Даряването на органи и трансплантацията се извършват едновременно и при двете двойки.

*Точният текст можете да видите в Чл. 26а и § 1, т. 44 на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

*легенда: Д = донор; Р = реципиент