Мнения

Проф. Никола Владов

ръководител на Клиника по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, ВМА

„Трансплантацията на черен дроб е едно от най-големите постижения на съвременната медицина. Това е екипна дейност, която иска сърце. Ние създадохме силен и сплотен екип, който е готов да реагира във всяка една ситуация!“

Д-р Радослав Костадинов

част от екипа на Клиника по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, ВМА:

„Етапът на експлантацията на органите е изключително отговорен, тъй като екипът, който извършва тази процедура, носи отговорност както към близките на донора, така и към самия реципиент.“

Д-р Слави Асов

координатор по донорство във ВМА

„Най-трудното за координатора по донорство е разговорът с близките и това, че трябва да им се обясни, че техният близък е в мозъчна смърт и дали те са съгласни да дарят неговите органи, за да спасят няколко други живота!“

Проф. Емил Паскалев

Началник на Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ "Александровска"

"Поемеш ли на последния път и можеш да направиш тъжен човек щастлив, дари му частица от теб."

Богдана

70 г., пенсионер

„Аз съм „За“ донорството, за да се спаси човешки живот. Бих станала донор след мозъчната ми смърт, ако има здрав орган от мен, който може да се ползва, въпреки че съм в напреднала възраст. Подкрепям Донорските карти. Още докато е жив, човек може да прецени, че така след смъртта си ще даде живот на друг. Аз смятам, че близките ми – дъщеря ми и синът ми, биха застанали зад мен. Биха уважили моето мнение и те биха постъпили така. Не сме говорили за това, но ще им задам този въпрос да видя какво ще ми отговорят.“

Красимир

35 г., служител във фирма

„Всеки човек би трябвало да дари органите си при настъпване на мозъчна смърт, защото това така или иначе е безвъзвратен процес и така да се каже, аз не вярвам в задгробния живот и необходимостта от какъвто и да е орган в отвъдното, така че под земята на никой не са му необходими органи, след като може някой друг да ги използва за пълноценен, здравословен живот. Съгласен съм с инициативата за Донорска карта. Трябва да има такава карта, но не смятам, че трябва да е само с препоръчителен характер.“

Кирил

30 г., програмист

"Бих станал донор, защото ако мога да помогна на някой, след като аз съм починал, би било хубаво. Донорската карта е една положителна инициатива, защото иначе не биха попитали близките ми за донорство. Бих провел разговор с близките ми относно донорството, защото смятам, че това е една хубава инициатива и би било добре нещата да се подобрят."

Деси

счетоводител

"Честно казано не съм се интересувала от темата за донорството, и на този етап не бих могла да кажа категорично да или не. Първо трябва да се запозная с темата. Инициативата „Донорска карта“ звучи супер, така хората ще започнат да си говорят за донорството. Не съм говорила с близките си за това, защото не съм се замисляла, не съм била достатъчно информирана. Да, сега бих говорила."

Калоян

има собствен бизнес

"Бих станал донор на органи, защото ако аз съм починал, би било много добре да помогна на някой. Инициатива за подобен тип карта е много добра, така поне ще се започне диалогът на тази тема (крайно време беше). Не съм говорил с близките си, защото това трябва да бъде мое решение. Ще им кажа, чак когато подпиша донорската карта, за да не могат да влияят на мнението ми и да са запознати с моя избор."

Лилия

студент по медицина 3-ти курс

„Да, защото да бъдеш донор е най-благородната постъпка - да спасиш някого в нужда, когато за теб няма надежда!
Донорската карта може да послужи, ако темата не е коментирана в семейството, за да ориентира близките. Каузата е близка до моето семейство и темата е коментирана, обсъждала съм го и с моите приятели - и те биха го направили.“

Румен

62 г., журналист

„Да, бих станал донор, защото по този начин мога да спася живот. Говорил съм с близките си и те споделят моето мнение. Напълно одобрявам инициативата за донорската карта, защото, ако се наложи, по този начин семейството може по-лесно да вземе това иначе толкова трудно решение.“

Петя

33 г., психолог

„Вкъщи сме говорили за донорството – активни кръводарители сме например. Всички в семейството ми сме на мнение, че когато смъртта е незибежна, правилното решение е да спасиш човешки животи. Обсъждали сме, че не знаеш в кой момент ще се озовеш от другата страна на ситуацията и самият ти ще имаш нужда от трансплантация. Затова е важно хората да бъдат информирани. Освен това според мен човек, който е с дарени органи, не просто продължава да живее, а живее пълноценно.“

Стан

35 г., инженер-дизайнер

„Донорството е човечност. Крайното решение аз бих оставил на родителите си, защото им вярвам и ги обичам!“

Дарина

17г., ученичка

„Бих станала донор на органи, защото ако изпадна в състояние, в което лекарите не мога да ме спасят, е много по-хуманно моето семейство да спаси друг човешки живот, като даде съгласието си. Все пак за това сме хора – за да си помагаме!“

Д-р Сибила Маринова

координатор по донорство

„Бих станала донор. Ако се приеме в закона човек да може да заявява приживе и съгласие, не само отказ, веднага бих го направила. Защото това е кауза, за която работя и в която вярвам. Защото така в смъртта си бих спасила други хора. Донорската карта би ориентирала близките при случай на мозъчна смърт, ако темата не е обсъждана в семейството. Аз съм разговаряла с всички от семейството си, както и с всичките си приятели. Няма някой от тях, който не би станал донор.“